В центъра на София в непосредствена близост до храм-паметник Александър Невски, между улиците Московска и Оборище се намира църквата Света София. Този храм е най-старият паметник на ранната християнска епоха на Балканите, символ на миналото и вечността на град София.

Църквата Света София лежи върху основите на няколко по-стари храма. Историята на храма започва с построяването на цимитериална (гробищна) еднокорабна църква недалеч от укрепените крепостни стени на римска Сердика (днешна София). Това станало по времето на император Константин Велики, скоро след издадения от него Милански едикт през 313 година.

През следващите векове  църквата претърпява редица промени. Храмът постепенно е бил разширяван и в началото на 6-ти век е била изградена именно тази типична византийска базилика, която може да се види днес. Предполага се, че още след архитектурното ѝ преустройство по време на управлението на император Юстиниан тя е посветена на Божията Премъдрост, името ѝ става Света София.

По времето на хан Крум Сердика е присъединена към българската държава.  Църквата е пострадалата при битките и след това е поправена. Вероятно след покръстването на българите през 865-866 година е станала митрополитска (съборна) църква.

През византийското владичество Света София запазила статута си на митрополитска църква. Тогава за първи път вътрешността ѝ била украсена със стенописи.

След османското нашествие църквата е превърната в джамия. Унищожени били уникални стенописи, зазидан бил олтарът, вътрешността била изписана с текстове от Корана, издигнато било минаре. По време на земетресение минарето пада и убива едно от децата на ходжата. Турците приемат това като предзнаменование и изоставят храма.

От 1930 година храмът започва да приема отново богомолци. Първото съвременно възстановяване и основна реконструкция на храма приключва през 1936 година.  През 1955 година храмът е обявен за паметник на културата. Църквата  е възстановена окончателно през периода 1998-2001 година.

Под настоящия храм Света София се намира музей, в който са експонирани гробни съоръжения от източния некропол на античния град Сердика и останките от по-ранните църкви. Експонирани са гробове и гробници от периода 3-ти – 5-ти век, каменни саркофази, цистови гробове, зидани тухлени гробници – с плоско покритие от каменни плочи и засводени. Някои от засводените зидани гробници са стенописвани. През 5-ти век се използват предимно християнски символи. Типичен пример за такъв вид украса е гробницата на Хонорий. Тя е разкрита северозападно от базиликата Света София и датирана през 5-ти век.

Входът за посещение на храм Света София е безплатен. Но за посещението на музея под храма се заплаща вход. Цената на входния билет е 6 лв., ученици и студенти – 2 лв., деца до 7 години и пенсионери – безплатно.

Работно време:

1 май – 31 октомври: понеделник – неделя 10:00 – 17:30 ч.

1 ноември – 30 април: вторник – събота 10:00 – 17:30 ч.

Зад храм Света София се намира гробът на големия български писател, патриархът на българската литература Иван Вазов. На южната стена на църквата е разположен Паметника на Незнайния воин. В градинката пред църквата се намира паметника на Цар Самуил, открит на 8 юни 2015 година по повод 1000-годишнина от смъртта на големия български владетел.

Образът на базиликата е символ, включен в герба на столицата.

В непосредствена близост до църквата Света София се намира спирка на тролейбус 9. Наблизо се намира спирка на трамваи 20 и 22, както и спирка на тролеи 1, 2, 3, 4, 8 и 11.

Църквата се намира в центъра на града и в непосредствена близост до нея могат да се разгледат храм-паметник Александър Невски, сградата на Светия Синод на Българската патриаршия, Парламента на България, паметника на цар Освободител, паметника на Васил Левски, Софийския университет, Народната Библиотека, Руската църква, Националната Художествена Галерия, Народния театър, Природонаучния музей, Националния етнографски музей, Централен военен клуб, Софийската опера.