Крепостта Велики Преслав е столица на Първата Българска Държава в периода от 893 до 971 година. Намира се на около 4 километра от съвременния град Велики Преслав и на около 20 километра от областния център Шумен.

Градът е възникнал по време на управлението на княз Борис I през 9-ти век. Изпълнявал е функциите на военен лагер с укрепен дворец и гарнизон. Намирал се на около 30 километра от първата столица на България – Плиска.

През 893 г., след свалянето на Владимир Расате, новият български цар Симеон Велики след Преславския църковно-народен събор, премества столицата в град Преслав. Старата езическа столица е сменена, като новата се превръща в център на християнизация в България.

През 919 г. на църковния събор в Преслав е провъзгласена автокефалията на Българската църква и издигането ѝ до ранг на патриархат. Градът става средище на Преславската книжовна школа и се развива като важен литературен и културен център в България. В града са пребивавали изявените средновековни писатели и учени Наум Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Презвитер Козма, Черноризец Храбър.

В периода на Първата Българска Държава Преслав се превръща в един от най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа. Градът е бил заобиколен от два реда стени, изградени с бели камъни. Архитектурата на отбранителните кули и стените наподобяват тези в старата столица Плиска. Във вътрешния град са се намирали величествени каменни дворци като Големия дворец и Тронната палата. Те били украсени с колони, мозайки, а стените били покрити с мрамор.

Около края на 60-те години на 10-ти век киевският княз Светослав I под влиянието на византийския император Йоан I Цимиски предприема поход към България и завладява североизточната част на страната, както и градове Дръстър (Силистра) и Преслав, след което продължава на юг и напада византийците. Византийския император влиза в ролята на освободител, но след това окупира териториите, като разграбва Преслав, след което го нарича с неговото име – Йоанопол.

През 976 г. цар Самуил връща града в пределите на Българската държава, като през 1001 г. отново попада под византийска власт.

През периода на византийското владичество, градът е в упадък. След освобождаването на България от Византийска власт след въстанието на братята Петър и Асен старата слава на Преслав е частично възстановена. Асен управлява страната от Търново, центърът на въстанието, който се превръща в столица на Втората Българска Държава, а брат му Петър от Преслав, символ на приемствеността на българската държавност. Градът постепенно запада и през 13-ти век е разрушен от татарите, като жителите му се преместват на мястото на съвременния град.

В настоящия момент са реставрирани частично част от стените и южната порта на града. Могат да се видят останките от няколко мраморни колони и останките от основите на средновековните дворци, църкви и други сгради. Можете да разгледате и Археологическия музей.

До крепостта се стига като се тръгне от град Шумен за язовир Тича. Подминава се отбивката за град Велики Преслав и се продължава. На следващата отбивка в дясно ще стигнете до Крепостта. Можете да оставите колата си покрай пътя. За посещението на църквата се изисква входна такса. Билета е един за църквата, крепостта и музея. Цената е 6 лева за възрастен, 2 лева за учащи, а цената на семейния билет е 12 лева.

Наблизо можете да разгледате Кръглата или Златната църква, останките от крепостите в Шумен и Плиска, Мадарския конник, Голямата базилика в Плиска, Паметник Създатели на Българската Държава, град Шумен, язовир Тича.