Византийската баня на Ано Поли или Горния град в Солун е една от малкото и най-добре запазените от византийските бани, оцелели от византийския период в Гърция. Разположени са на долната част на стария град на улица Теотокопулу. През 1988 година е включена в обектите на световното наследство на Юнеско като част от Раннохристиянските и византийските паметници в Солун.

Баните са построени в края на 12-ти и началото на 13-ти век, като от тогава до 1940 г. функционират непрекъснато. Тогава затварят заради Втората световна война и германската окупация на Гърция. В средновековните византийски източници не се споменава за тях, от което може да се предположи, че вероятно са принадлежали на някой манастир. По време на Османската империя банята е била известна с името си Куле Хамам, което в превод означава Баня на цитаделата.

Многовековното използване на банята довежда до много промени от първоначалната постройка, чиято архитектура е типичната за римските бани. От северната страна на банята се е намирал котел и огнище, които снабдявали банята с топла вода. По време на Византийската империя сградата се е използвала от мъже и жени, но през османския период банята е била разделена на изключително мъжки и женски отделения.

През 1978 г. сградата понася щети по време на земетресение, а през 1988 г. е обявена за паметник на културата. След 4 години реставрации, завършили през 2015 г. банята е отворена за посетители като музей.

Близо до Византийската баня могат да се разгледат стария град на Солун, манастира Влатадон, църква Свети Димитър, сградата на Министерството на Македония и Тракия, църквите Свети пророк Илия, Света Екатерина, Свети Архангели, руините от крепостните стени на Солун.