Джамията Султан Ахмед (Султанахмет), известна повече сред туристите като Синята джамия е един от символите на най-големия турски град Истанбул. Тя е една от най-красивите и величествени сгради в мегаполиса и удивлява с размерите си и с великолепната украса на интериора.

Идеята за построяването на джамията принадлежи на султан Ахмед I. При неговото управление започва упадъка на Османската империя, като се провеждат неуспешни военни кампании срещу Австрия и Персия. Ахмед I, който е на 19 години решава че това е наказание от Аллах, тъй като османските султани не са строили джамии повече от 40 години. Заради изпразнената държавна хазна от неуспешните войни Ахмед I решава да построи джамия със собствени средства.

За мястото на джамията е избран двореца на Византийските императори. След падането на Константинопол на това място са построени няколко дворци, сред които и на великия везир Соколу Мехмет паша. Султана ги откупува на много висока цена, след което ги разрушава.

Строежа на джамията започва през 1609 година, като е ръководен от албанския архитект Седефкар Мехмед Ага, който е ученик на бележития османски архитект Мимар Синан.

Строителството на джамията предизвиква гнева на целия ислямски свят, тъй като е по-голяма от смятаната за главна джамия – тази в Мека. До този момент само джамията в Мека е имала 5 минарета, а новостроящата се джамия е имала 6 минарета. Това принудило султана да отстъпи и да построи още две минарета в джамията в Мека, като те стават 7.

Керамиката за декорация на джамията са произведени в град Изник, където по това време се произвеждали най-добрите плочки. За да се построи по-бързо джамията Ахмед I забранява доставката на плочки за всякакви други цели, освен за джамията. Заради забавени плащания от страна на държавата много производители на плочки фалират.

Джамията е завършена окончателно през 1616 година, но султан Ахмед I не ѝ се любува дълго, тъй като умира от тиф година по-късно. Погребан е в мавзолея до Синята джамия.

Три порти водят до вътрешния двор на джамията, като тази разположена в западната част на комплекса е била за султана. На нея е висяла метална верига, като султана влизайки на кон е трябвало да се наведе, за да покаже смирението си пред Аллах.

Дворът на джамията е равен по размер с този на джамията. Ограден е със стена, декорирана с порфир. В средата на двора има чешма. В годините след построяването си в двора на джамията е имало различни постройки като болници и кухни. Мюсюлманското училище – медресе се е запазило и до днес.

Синята джамия е изградена от камък и мрамор, като в себе си съчетава османски и византийски стил. Основите ѝ са правоъгълник с размери 72 на 64 метра, а площта и е 4608 квадратни метра. Има 5 главни купола, като основния е с диаметър 23,5 метра. Отстрани на тях са разположени още 8 по-малки купола. Традиционно в четирите ъгъла на джамията са разположени минарета, а още две минарета са разположени в ъглите на вътрешния двор.

Във вътрешността на джамията могат да се поберат около 30000 човека. През деня светлина в главния салон влиза през 260 прозореца, украсени с витражи. Молитвената зала е декорирана с ръчно изработени керамични плочки в бели и сини цветове.

Вътрешното пространство е разделени на три зони – за мъже, жени и за туристи.

Наблизо могат да се разгледат Дворец Ибрахим Паша, Света София, Обелиск на Константин, Църква Света Ирина, Колоната на Константин, Цистерната на Теодосий, Немски фонтан,  Oбелиск на Теодосий, дворец Топкапъ, Фонтан на султан Ахмед III, Змийска колона.