Бачковският манастир Успение Богородично е вторият по големина манастир в България след Рилския манастир. Той е ставропигиален манастир на Българската православна църква, т.е. под пряката административна и духовна опека на Светия Синод на Българската православна църква.

Манастирът се намира на 10 километра южно от Асеновград, на 30 км от Пловдив и на 175 км от София. Той е един от най-посещаваните манастири в България.

Бачковският манастир е основан през 1083 година от грузинеца Григорий Бакуриани, по времето на византийския император Алексий І Комнин. По това време областта, където е основан манастирът, е част от Византийската империя.

През 1344 година Станимашка (днешна Асеновградска) област заедно с манастира е отстъпена на българския цар Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска. Вероятно по същото време църквата Свети Архангели, строена преди 13-ти век, е била престроена. Манастирът остава в границите на българската държава до 1364 година, когато османските войски завладяват Пловдив, Станимака и други родопски крепости. През вековете на османско владичество Бачковският манастир успява да съхрани своето духовно влияние и значение. В края на 16-ти започва обновяване на манастира, което продължава до средата на 17-ти век.

Манастирският комплекс включва два двора – Северен и Южен и четири църкви. Северният двор е по-старият и се припокрива с първоначалния манастир, изграден от Григорий Бакуриани. В средата на двора са съборната манастирска църква Успение на Пресвета Богородица и долепената до нея църква Свети Архангели. Главният манастирски храм Успение на Пресвета Богородица е издигнат през 1604 година. Изографисан е през 1643 година.

Едновременно с главния храм е изградена старата трапезария. Запазена е оригиналната мраморна маса, на която са се хранели монасите в продължение на повече от три века. Според запазения й надпис тя е изработена през 1601 г.

Южният двор датира от началото на 19-ти век. В средата на двора се намира църквата Свети Никола, построена през 1936 година. Целият храм е изписан от Захари Зограф.

На около 300 метра източно от манастира се намира най-старата запазена постройка в района на Бачковския манастир – църквата костница. Построена е през 1083 година от Григорий Бакуриани. Църквата е двуетажна, първият етаж е същинската костница, където са събрани костите на бивши монаси, а втория етаж е служил като църква за опело.

Сред най-големите богатства на манастира е чудотворната икона на Пресвета Богородица със сребърен обков от 1311 година. Иконата е намерена в местността Клувията край Бачково от двама пастири. Те съобщили в манастира и монасите я пренесли в църквата Света Богородица. Можете да я видите на трон вдясно от главния вход на храма. Всяка година на втория ден на Великден с лития монасите я отнасят до местността Клувията, където отслужват молебен.

Манастирът е мъжки, действащ и предлага настаняване. Храмовият празник е на 15 август. Има голям паркинг, където можете да оставите колата си. По пътя от паркинга до манастира има много малки магазинчета, на които се продават керамични и дървени изделия, сувенири, билки, мед, домашни сладка от диви плодове, козе и биволско кисело мляко. Има и няколко ресторанта, в който можете да хапнете вкусна скара и риба.

Бачковският манастир е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз.

Наблизо до Бачковския манастир можете да разгледате Бачковските водопади, както и да се изкачите до връх Червената стена.