Църквата Света Богородица Неръкотворна (на гръцки: Παναγία Αχειροποίητος) е една от най-старите църкви в Солун. Датирана е според тухлите и мозайките около 450–470 година. Построена е върху руините на стари римски бани, отделни части от които и до днес се виждат от северната страна на храма.
Храмът е издигнат в чест на Света Богородица и е наречен на името на икона на пресветата Дева, която според местното предание била неръкотворна, но изчезнала по време на нашествието на кръстоносците в края на 12-ти век. Името Неръкотворна (Ахиропиитос) е засвидетелствано за пръв път в документ от 1320 година.
Църквата претърпява архитектурни промени през 7-ми век, както и през 14-ти – 15-ти век. Конструкцията на църквата представлява трикорабна базилика широка около 28 м и дълга 36,5 м, с дървен покрив. От запад има нартекс и балкон. От източната страна постройката завършва с голяма полукръгла апсида, северно от нея има малък параклис от средновизантийската епоха, посветен на Света Ирина. Близо до южния вход е прилепен малък параклис, обърнат на изток. Той има древен произход и вероятно първоначално е имал друго предназначение.
Вътрешното пространство на църквата е разделено на три кораба от две колонади с коринтски капители. Между колоните има арки. Нартексът се свързва с централния кораб с помощта на голяма трикрила порта.
Храмът е бил украсен с изящни мозайки, части от които са запазени и до днес в сводестите повърхности между колоните на наоса, както и в двата свода на портата на нартекста и при големия прозорец на западната стена. Единствените запазени стенописи са от 13-ти век. Това са образите на Свети Четиридесет мъченици, намиращи се в южния кораб.
След османското завладяване на града през 1430 година Света Богородица Неръкотворна е първата църква, превърната в джамия от самия султан Мурад II и остава джамия през целия период на османското владичество. След освобождението отново става православен храм.
От 1988 година църквата е част от обектите на световното наследство на Юнеско като част от Раннохристиянските и византийските паметници в Солун.
Църквата се намира в центъра на Солун, на улица Света София, на около 250 метра от площад Света София и църквата Света София. Храмът се намира сред високи жилищни сгради и нивото, на което е построен е около 3 метра под нивото на днешния град. Въпреки че претърпява множество ремонти в дългата си история, църквата е една от най-добре запазените и значими примери за типични базилики с галерии от византийския период.
Наблизо можете да разгледате площад Света София, църква Света София, Бей Хамам, Римския форум, църква Света Богородица Медникарска, Ротонда Свети Георги, Арка на Галерий, Руините от двореца на Галерий, църквата Свети Пантелеймон, Къща музей на Ататюрк, църквата Свети Димитър, площад Аристотел, църква Свети Илия.